Боровата пустош

Джон Бетънкорт се свърза с мен, за да ми предложи участие в "Специално издание на Ф. Пол Уилсън" на списанието "Странни истории". Как можех да откажа? Цял брой от най-прочутото хорър списание в света, където са публикувани класики от автори като Хауард Филипс Лъвкрафт, Робърт Хауард, Робърт Блох и Рей Бредбъри – посветен именно на мен?

Тъй като "Странни истории" беше вероятният издател, написах разказа си "Боровата пустош", вдъхновен от стила на Лъвкрафт, но добавих и свои елементи. Веднага щом започнах работа по него през август, получих писмо от Боб Уайнбърг с молба за кратък разказ за антологията "Наследството на Лъвкрафт", която той съвместно с Марти Грийнбърг подготвяха по случай стогодишнината от рождението му. Осъзнах, че "Боровата пустош" би било идеално допълнение.

Така се оказах пред избор: дали да задоволя егото си с брой на "Странни истории", посветен единствено на мен или да участвам в уникална антология относно творчеството на един от най-влиятелните автори в жанра дарк фентъзи? Избрах втория вариант.

Защо направих този избор? Защото смятам Х. Ф. Лъвкрафт за нещо извънредно значимо.
Това е моята официална почит към него. Стремях се нарочно да избягвам повторното четене на неговите произведения докато работех над “Боровата пустош”, тъй като исках да уловя духа му такъв какъвто го помня отпреди години.
Моят стил остава мой собствен, но космическият ужас носи печата на Лъвкрафт.
Ф. Пол Уилсън