Клонингите си отиват

С този роман завършвам моята история за клонингите. Когато през 1971 година написах първата част, озаглавена "КЛОНИНГИ", бях убеден, че това ще е единственото ми произведение по темата. Но идеята за клонирането, която някога изглеждаше като мечта на човечеството, се оказа реална заплаха (както винаги съм я възприемал), предлагаща не безсмъртие, а вместо това израждане и преждевременно стареене.

Моето убеждение е: ВСЕКИ Е УНИКАЛЕН И НЕПОВТОРИМ. Много години преди шумната реклама на Клонейд относно първото клонирано бебе написах втория си роман “Клонингите се завръщат”. В него сякаш описах точно такава клиника с амбиции за слава и печалба – но след голямата реклама настъпи смразяващо мълчание. Защо ли?

Защото истинската заплаха от израждане е факт. Всеки човек е уникален. Дори учените осъзнават, че бъдещето принадлежи само на репродуктивното клониране и особено на стволовите клетки, които често остават зад борда при раждането.