Дега: Рисунки

Творческият път на Дега не е белязан от драматични събития, както това важи за много новаторски художници от края на XIX век. Нито една негова творба не предизвиква скандали, каквито са били породени от произведенията на Мане като „Закуска на тревата“ и „Олимпия“. Работите му не биват подигравани, както тези на Сезан. Той не живее в бедност като Сисле и не приключва живота си със самоубийство, подобно на Ван Гог. Макар животът му да изглежда монотонен и спокоен, в него се крие собствен трагизъм – този трагизъм идва от самотата и ранните проблеми с зрението му, които постепенно ще доведат до ослепяване. Въпреки че още в младежките си години успява да пробие в официалния Салон, Дега никога не става любимец на буржоазната публика. Той шокира традиционните вкусове с обикновените сюжети извадени от градския всекидневен живот, грубоватите образи на хора от ниските социални слоеве и натуралистичната безцеремонност при представянето на женското тяло, пренебрегвайки утвърдените канони за класическа композиция. Тоест именно онези черти в изкуството му отблъскват съвременниците му, но впоследствие те ще донесат висока репутация сред бъдещите поколения зрители.

През последните десетилетия на миналия век Дега далеч не е единственият художник отказал се от академичния стил с митологични или псевдоисторически тематики; много други живописци - най-вече импресионистите - вършат същото.
Соня Захариева