Холбайн: Рисунки

“Търговски и индустриален център, финансово средище на авторитетни банкери, град с блестяща култура и оживен артистичен живот, обагрен от досега с респектиращите и вълнуващи образци на италианското ренесансово изкуство - това е Аугсбург в края на петнадесетото столетие. Тук през зимата на 1497-1498 г. идва на бял свят Ханс Холбайн - вторият син на големия майстор Ханс Холбайн Стария. Би било неточно, ако кажем, че Германия е родината на Холбайн. Аугсбург, Базел и Лондон са „главните спирки" в неговия житейски път - три града, на които той принадлежи еднакво. Факт, сам по себе си достатъчен, за да придаде на личността и творчеството му „космополитен" оттенък. Оскъдни са данните за Холбайн, с които разполагаме днес. Липсват достатъчно писмени източници, оставени било от художника, било от негови съвременници. Той не е писал, не е разказвал за себе си, не е споделял вълненията си, ревностно е пазил тайната на своето кредо. Виждаме го като 14-годишно момче (нарисуван от баща си заедно със своя брат Амброзиус) с проницателен поглед, целенасочен и уверен, с неприветлив, дистанциращ израз. Можем само да предполагаме, че това е бил живот на напрегнат труд, на терзания и усилия в търсене на
собствен брод във време на бурни социални и исторически сътресения. Малко знаем за пътешествията на Холбайн по света и все пак известно е, че пътува до Северна Италия, че през пролетта на 1524 г. посещава Лион и Авиньон, а през есента на 1526 г. заминава за Нидерландия. Известно е още, че предприема пътуване до Англия, връща се в Базел, а после, прогонен от религиозен фанатизьм, от драматичните колизии на Реформацията, отново се отправя към Лондон този път завинаги. В Англия завършва и дните си през 1543 г. в пълна зрелост на своя „божествен" талант. И така, биографията на художника остава забулена за нас. Всъщност летописът на неговия живот е представен от колосалното му творчество. Всичко онова, което ни се изплъзва като фактология, бихме могли да прозрем в огромното количество рисунки, в багрите, в линията, в голямата страст на маестрото към изображението на човека и на всичко зримо. Изкуството на Холбайн е резултат на оригиналната му надареност, на трезвия и разумен усет за външния облик на обектите, недокоснат от сантименталност или от друго лично чувство. И тази рационалност, тази овладяна чувственост не е само белег на едно индивидуално дарование – “научният характер” на немския хуманизъм, както и стремежът към “експресивното в ущърб на красотата”, към “характерното в ущърб на идеала”, толкова присъщ на немското ренесансово изкуство, са част от Севера.
В основата на цялото изкуство на художника са рисунките, макар че за него те са означавали само етап към готовата творба и преди всичко прицизност и изразителност на линията.
Петя Дочева