Антология. Поезия

„Целият ми живот е като симфония и, без да се заблуждавам, вече съм на прага на последната й част. „Аз съм Ной“ разруши удобството за моите читатели. Искам да избягам от тази авантюра за известно време и да завърша нещо, което започнах преди години в младостта си. Зная какво ме очаква, но усещането за незнание все още е с мен. Трябва да внимавам – ако повторя себе си след „Виновен свят“, това ще означава духовна смърт. Пиша собствената си драма и затова понякога бъда жесток към стиховете си; има моменти, когато просто не мога да ги търпя. Може ли човек действително да обича своята собствена драма? Но понякога чувствам съчувствие към онова страшно нещо вътре в мен...“ - Янислав Янков

Тези стихотворения не са творба на строг вярващ; те изразяват поетически агностицизъм, който оспорва даже Бога в името на страдащия човек и неговото достойнство.
Не мога да повярвам напълно в това, но го знам добре след всичките години познанство с Янислав и бавното му четене. Това е единственият човек способен едновременно да свири на пиано и искрено да каже: „Бостънският симфоничен оркестър не свири на бис...“, защото благословени са тези, които ги „пере сачмата“. Не вярвам напълно разбира се, че поетът Ной ще ни изведе от мрачната пустош на човешката скръб; обаче осъзнавам, че именно неговата поезия може да бъде спасителна за нашия дух.
Стихотворенията от първата му книга се пренасят във втората му работа и така нататък. Той винаги се връща към основното; у него живее трагикът наред с авантюриста. Около централната идея постепенно натрупват нови пластове трудности. Палитрата става черни небеса със светкавици през тях – появяват се нови символи и знаци за един "виновен свят", от който трябва стремглаво да гоним варварите до момента, когато остане само вечният Рим - този Рим ще бъде неизменна част от живота му ден някой ден – “без царски нимби или грим”...
През годините Янислав Янков остава верен както себе си така и своето творчество – той остава лоялен към читателите si а също така к народа си . Прекарваме през апокалипсисa , който предстои to be победен ; ние сме призовани уверено da believe , че страхът ще бъде преодолян a унижението възможността потиснато… А утре ? Утре “нека заповядат гостите”.

Владимир Шумелов