Легенда за Сигурд и Гудрун

Под редакцията на Кристофър Толкин

*билингва издание
През 2009 година, точно 35 години след кончината на известния фентъзи автор Дж. Р. Р. Толкин, бе публикувана неговата последна и досега неизвестна творба "Легенда за Сигурд и Гудрун". Тази книга е написана в периода между 20-те и 30-те години на ХХ век, когато Толкин преподава англосаксонска литература в Оксфордския университет. Въпреки че "Легенда за Сигурд и Гудрун" е създадена двайсет години преди завършването на трилогията му "Властелинът на пръстените", синът му Кристофър я открива в архива само преди няколко години. Творбата представлява поетичен вариант на северните митове за герой Сигурд от рода Вьолсунг и трагедията с Нифлунгите (Нибелунгите).

Първата поема носи заглавие „Сага за Вьолсунгите“ и включва 339 осморедови стиха, разказвайки историята на великото дело на героя Сигурд, който убива дракона Фафнир и присвоява неговото съкровище. Втората част – „Песен за Гудрун“ – се състои от 166 стиха и описва съдбата на Гудрун след гибелта на Сигурд, нейния брак с краля хун Атли, както и смъртта на братята й и стремежа й към отмъщение.

Като предварително представяне към “Стария Еди” в тази книга включвам обширно цитиране от една завършена лекция със сходно заглавие; след нея добавям кратки коментари относно текста на поемите, тяхната стихотворна структура и други свързани теми.

По този начин се опитах да направя книгата максимално близка до оригиналното творчество на баща ми чрез използване дори на непълни бележки относно старонорвежките въпроси или трагедиите във връзка с родовете Вьолсунги и Нифлунги. Характерът й не трябва да бъде оценяван според доминиращите мнения в съвременната академична среда; тя е замислена като отражение как баща ми възприемаше литературата, която високо ценеше през онова време.

Кристофър Толкин