Запомнете Пловдив Кн.1: Стари пловдивски истории, разказани от очевидци

КАКВИ БИХА МОГЛИ ДА СТАНАТ ЧИТАТЕЛИТЕ НА ТАЗИ КНИГА?

Може би трябваше да напиша тази книга по-рано.

В нея са събрани спомени на пловдивчани, които помнят града и неговите жители от 30-те години насам. Те разказват истории, за които вероятно вече няма кой друг да говори.

90% от тези хора вече не са сред живите. Светла им памет. Това бяха личности, обичащи Пловдив до последния си дъх.

Някои от тях в последните дни се изкачваха по стълбите до тавана, където беше студиото на Пловдивската телевизия, за да оставят своите спомени пред камерите. Времето на предаването „Запомнете Пловдив“ изтичаше, но те искаха да говорят още много. Осъзнаваха, че скоро няма да могат повече да преодоляват стъпалата.

Не знам дали е неправилно казано, но смятам, че спомените понякога приличат на хайвера на рибата – веднъж оставен там можеш спокойно да напуснеш този свят.

Затова повечето автори на книгата едва ли ще я прочетат сами. И техните приятели или зрителите, които допринасяха с мнения и корекции също няма как да го направят.

С надеждата обаче читателите запазили спомен за по-късното време в Пловдив все пак ще открият частица от живота си тук – моменти от онзи град, който почти не остава незабравим.

Но най-силно желая младото поколение – което тепърва започва активно да се интересува от миналото на Пловдив – да стигне до тази книга и така намери своите корени: имената на прародителите си или местоположението например на стария им магазин или къща...

Често аз самият попадам случайно на редове написани за баща ми от други автори и научавам новини за него; гордея се с това и чувствам задължение да ги предам нататък към моите внуци.

Тази книга предлага възможността читателят внезапно να открие неизвестни факти относно своята пловдивска наследственост; информация за домовете около родната му улица или историята й като цяло.

Фокусът е поставен само върху централната част - района между „Тримона“ и Джумаята: Главната улица „Отец Паисий“ и прилежащите улички. Имам материал готова още няколко книги посветени както на останалата част от града така и хората живели там. Надявам се един ден успея завърша тази задача!

След което бих искал мирно “да отплувам” като риба...

По Марица разбира се!