Този път за болката

Сборникът с разкази на Михайло Пантич, озаглавен „Този път за болката“, може да се счита за своеобразно продължение на предишния му труд „Ако това е любов“. Той предлага нова перспектива върху интимния свят на съвременния градски човек в Сърбия. Чрез страданието и самотата, както и чрез сложните взаимоотношения между хората, авторът прокарва пътека към модерния хуманизъм, който е основан на дълбочината на разбиране и съпричастност към стремежа на индивидите да намерят и утвърдят своята идентичност. Всеки персонаж отразява критично пропуснатите житейски възможности – любови, разрушени семейства и забравени приятелства. Психологическата дълбочина на образите е поставена в контекста на драматичните промени в бивша Югославия през последното десетилетие от миналия век. Личната трагедия на героите придобива социална и историческа значимост, а историята – човешко лице. Именно тази характеристика прави произведението особено привлекателно за българските читатели, тъй като умело разкрива образа на "съседа" и така изгражда мост между двата народа и култури.

Сложната историческа ситуация по Балканите е направила взаимовръзките между съседните народи многопластови и не винаги ясни. Затова всяко ново познание относно съдбата, премеждията, надеждите и отчаянието в съвременните балкански общества представлява стъпка напред към разбирателство чрез опознаване. В допълнение талантът на Михайло Пантич предоставя топла човешка гледна точка относно съвременността ни, която издига темата извън национализма или регионализма до размисли за общото човешко условие днес.