Алилуя за Втората земя

Запомнил съм много от уроците на Артър Ленгли в предишните му произведения, тъй като за мен неговите книги са истински Уроци. В "Коридорът на огледалото" той ни напомня: "Получаваш толкова, колкото си дал". Историята за Пътувача между изгрева и залеза, Ула и Дракона, Пеперудения Олаф, Шивача и Часовниковите хора, както и крал Ая с децата си Енке и Енлил се развиват именно по този принцип. Даже страховитата Огнеока Тара в крайна сметка подлага себе си на него.

Неговата нова книга "Алилуя за Втората Земя" е изпълнена с множество значими принципи; четенето ѝ изисква внимателно внимание, защото не стига само един дъх да осмислиш всичко това. Именно тук се крият откритията, искреността, предизвикателствата и дълбокият замисъл зад творбата.

Тази книга предлага философски отговор на въпроса какво представлява нашият свят - Земята. Ленгли пише: "Всеки знае, че Земята служи като наказателен батальон за душите". Според него тези души са изпратени тук по различни причини – те постоянно бродят във варелите на прераждането: живеят, умират и след това се възраждат в нови тела. Всеки път им се очаква да вплетат цветни нишки върху платното на миналото чрез новия опит – процес наречен от някои извисяване. В тази светлина концепцията за Земята като Ад предоставя безброй възможности за конфликти и предателства сред душите потопени до ушите в кал. Но именно като Ад или наказателно място Земята всъщност представлява широко пространство, където свободата танцува подобно на пеперуда.