Качествата на императора според корпуса на латинските панегирици

Похвалните речи в сборника "Panegyrici Latini" дълго време са били пренебрегвани като източник, тъй като се смятало, че съдържат само ласкателства и реторически фигури без съществена стойност. В края на XIX и началото на XX век основните теми за изследователите са свързани с условията на възникване на този корпус, както и с установяването на авторството на речите. През последните години обаче интересът към сборника отново е възобновен. Появили са се нови издания и преводи (първи пълни немски и английски версии), което е част от напредъка в проучванията. Няколко статии и монографии анализираха литературната стойност на речите и значението им като исторически документ. Много от тези изследвания разгледаха идеологическите цели зад панегириците. Ясно е, че въпреки ограниченията си по отношение на реториката, техните автори успяват да организират текстовете по сложен начин и да вплетат важни идеологически послания в описанията и похвалите относно делата и качествата.

Настоящето изследване има за цел да демонстрира как панегиристите комбинират церемониалната функция на похвалната реч с идеологическото оправдание за властта на императора, свързвайки това оправдание с очаквания към verus princeps (истинския принц). На постоянно актуалния въпрос кой претендент е легитимен император или узурпатор те дават двусмислен отговор – произходът играе роля, но също така е важно как управлява; истинският император действа в полза на народа, избягва произвола и осигурява сигурност и благоденствие за държавата.