Спомени/ Константин Хаджикалчев

Константин Хаджикалчев е фигура, изпълнена с множество противоречия. Тъй като единствените хора, които го помнят днес, са били деца по негово време, е трудно да създадем ясна представа за характера му. От една страна все още се разказват легенди за неговата изключителна стиснатост; от друга – знаем за щедростта му към различни благотворителни инициативи и ролята му на основател и дарител на училища в Троян и Баба Стана, както и на първия дом за стари хора в Пловдив. В наши дни (както и по времето на комунизма) той бива запомнян главно като архикапиталист и монополист със значително богатство в страната. Но в младостта си той е бил революционер и член на комитета, основан от Бенковски в Пловдив с цел подготовка на Априлското въстание (за което е арестуван и осъден на смърт от османците). От една страна можем да го видим усмихнат с невойнствена визия; от друга страна обаче знаем, че е получил най-високото отличие за храброст лично от княз Александър Батенберг след героичен акт под огън по време на битката при Сливница. Именно тези парадокси (не по-малко важни са свръзките му с ключови моменти в укрепването на българската държава) правят него толкова забележителна личност.

Джон Бризби