На чисто. Стихотворения

Тези стихотворения те завладяват постепенно и ненатрапчиво, като ти напомнят за онзи невъзможен живот, който си мечтал да водиш – за другия роден край, различния град, паралелната реалност и стария приятел. Те разкриват идеята, че всичко е могло да бъде по-различно за теб.

Поезията предлага свобода не с цел самоизмисляне, а за да приемем себе си такъв какъвто сме - независимо дали сме наивни мечтатели или несигурни предатели. Когато чета тези редове, успявам да простя на себе си и така дишам по-леко в мъглата на старата махала; тъгата ми свързва с безформената тълпа и намирам красота в скучната сивота.

Спомням си моментите на щастие с червената връзка около врата ми; помня се привлекателен с цигара в „Бразилия” и свободен пред храма „Св. Александър Невски”. Тогава ми беше все едно; но вече не е така.

Някой трябва да изживее този мой сладко-горчив живот и тази книга ме насочва към него – аз самият съм героят му, а не някой измислен образ от моето въображение.
Владислав Тодоров