А е толкова рано за тръгване: Лирика и пътеписи

Сатурн
излиза от моя живот.
Напуска ме.
Но не чувствам нито мъка,
нито радост.
Думите ми сякаш бягат,
може би от страх?
Но всичко приключи!
Терминът "обрат" тихо се настанява
в скута ми.
По-правилното определение е друго:
може би "абсурд"?
И макар да изглеждам цяла, не съм такава.
И въпреки че твърдя, че съм здрава, в действителност не съм.
Битката, която предстои,
е по-скоро карикатурна,
по-скоро измислена.
Изчерпана и ограбена отвътре,
нямам представа какво ще донесе новият ден за мен.
Предчувствията
са напуснали и тях.
А мечтите вече не приличат
на пътуване.
Замениха ги и те!
Кога стана така, че целия аз беше подменен?
Сатурн облече бяла риза
върху мен и си тръгна.
Остави ме с видимо безличие.