Всичко това. Стихотворения

Все по-ясно осъзнавам това, което не е пред мен. Улавям смисъла му дори без визуален образ. Мога да интерпретирам думите, преди още да съм изписал с букви техните красиви лица; мога да се потопя в морето на скръбта или пък да се загубя сред храстите на радостта от нещо, което все още не е започнало. Бих могъл да бъда в Париж, Сидни или Токио, без дори да помръдна краката си от земята, на която съм израснал... Не изпитвам страх от онези неща, в които нямам вяра! Чувствам тихото течение на времето – то напомня за птица и за любов, като оплаквачка...