Канела.Стихотворения

**КАНЕЛА**

Защо позволи да бъдеш омаяна от нектар, изпълнен с рими и следобедни мечти, да сравняваш раменете си с тези на Гауди, а несбъднатото да бъде преподавано като уроци за устните ти в Сорбоната? Усмивката ти да открива страници в антологии и предишният ти живот да бъде хакнат. Да се превърнеш в vh1.

Когато всичко е нищожно, чувстваш ли се понякога ненужна? Да бъдеш единствената муза на Депеш Мод; канелата в дъха ти става причина за представленията. Светът сякаш е изграден около твоята кожа, бельото ти надхвърля изкуството и науката, обявявайки сълзите ти за финал на творчеството.

Но какво точно търсиш? Един елинец, отстъпил назад от всички живи същества – клакьор на миглите ти и смъртта едновременно. Той се напива със Сандре Клаус и Пиаф... Не знае нито къде е, нито кой е... Защо повярва на порцелановите стихове? Защо не остана там вътре при тях - да умре и угасне?

Кажи ми моля те… кажи ми…