Хартия с воден знак

Не го интересуваше какъв тип перо използва, нито пък се притесняваше за "знаменцето" му – важното беше върхът и стволът да бъдат правилно оформени, така че ясно да изписват буквите.

Какви горди албатроси с опит в морските вълни и скалисти брегове! Какви надути тетреви от древните гори, които са забравили произхода си и вече не помнят, че принадлежат към кокошата фамилия! А какво да кажем за самодоволните пауни от двореца? Те сякаш са се издигнали над обикновените кокошки благодарение на своите великолепни опашки, които само пречат и закриват погледа на писателя. Той непрекъснато трябва да ги избутва.

В крайна сметка, като автор можеше дори да пише с перо от прост градски гълъб, който преди малко е щял из калта сред минувачите или около останките на риба. Без да осъзнава колко много по-високо би могъл да се възвиси само с едно такова перо отколкото някога е успявал с крилете си и цялото си тяло.