Сенека и разумното щастие

Заради изключителните си способности като оратор, Луций Аний Сенека (4 г. пр.н.е. - 65 г. сл.н.е.) бързо привлича вниманието на обществото още в ранна възраст. Неговият дар за словесно изразяване пленява аудиторията и той скоро става известен като талантлив говорител и мъдър философ. Той влиза в Сената по времето на Калигула, който завижда на едната му реч толкова много, че нарежда да бъде екзекутиран. Месалина, съпругата на Клавдий, също желае смъртта му; вместо това обаче е изпратен в заточение, а след смъртта си ? по искане на Агрипина става учител и наставник на Нерон.

В неговата етика важни позиции заемат понятията „добродетел“, разглеждано като основна цел за всеки човек, и „въздържание“, което се приема за единствения начин към истинската свобода. Рационализмът в неговото философско мислене категорично отхвърля хедонизма и материалистичните ценности в живота. Според Сенека човекът, който само търси постоянно увеличаване на своите богатства и притежания, не може да бъде считан за свободен индивид. За римския стоицизъм е характерно убеждението, че провидението управлява света: "действието на духа е движещата сила зад всички неща".

В книгата са включени 44 кратки разказа относно философията му, която се занимава с универсални човешки въпроси и стремежи.