Сенека и разумното щастие

Заради забележителните си ораторски умения Луций Аний Сенека (4 г. пр.н.е. – 65 г. сл.н.е.) привлича вниманието върху себе си още твърде млад. Талантът му в боравенето със словото омагьосва слушателите и той бързо добива славата на изкусен говорител и мъдър човек. Влиза в Сената още по времето на Калигула, който така му завижда заради една от речите, че заповядва да го екзекутират. Жената на Клавдий – Месалина, също настоява за смъртта му, но вместо това е пратен на заточение, а след смъртта ?, по молба на Агрипина, става учител и наставник на Нерон.

Значително място в етиката му заемат понятията „добродетел“, тълкувано и схващано като основна цел на всеки човек, и „въздържание“, приемано като единствен път за постигане на свобода. Рационализмът във философията му кристализира в крайно отричане на хедонизма и на материалистичните ценности в живота. Човек, устремен единствено към непрестанното добиване и увеличаване на благата и богатствата си, не е свободен човек според Сенека. За римския стоицизъм характерна е още и идеята, че провидението направлява света „действието на духа е движещата сила на всички неща”.

В книгата са събрани 44 кратки разказа за философията му, отнасяща се към универсалните човешки проблеми и стремежи.