Оттук нататък. Стихотворения

УСЕЩАНЕ ЗА МИГА

За някой времето е леко като чирикането на врабчета,
а мен ме дави като бавно придошла река.
Усещам как се пукам под натиска безмилостен на часовете и как изстива във водите последната искра.

ПОРТРЕТ

Майка ми е вече малка колкото светица
и е суха като ручей посред лято,
а животът й е само мъничка искрица.
Страх ме е да не повее вятър.

МОЛИТВА МЕЖДУ ЧЕТИРИ СТЕНИ

Научи ме да бъда нечестен.
Да изсмуквам от другите обич,
а да връщам единствено ресто
кратковременен жест с ниска проба.
Научи ме да бъда безгласен.
Да не викам, когато
над моя приятел надвисва опасност
и след миг ще му смаже главата.
Научи ме да бъда без име.
Да забравя, че има черта,
зад която безсмислен е гримът,
а е смислена само честта…

Ако аз на това се науча,
отреди ми съдбата на куче!