Погали Земята, Господи

ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО ДЪЛГОВЕ
ОСТАВЯМ В ЖИВОТА?

Ще светя в червено и след смъртта си. Всъщност, знаем, че мъртвите не виждат друга светлина освен червената – знакът на техния срам.

Тук не успях, но ви обещавам: отвъд всичко ще изплатя дълговете си.

ТАКА И НИКАК НЕ СТИГАМ ДО МОРЕТО
солта му отдавна е заплакала в очите ми.
Душата ми се е превърнала в мида,
залепена за пръста на безкрайността.
Душата ми – дете на Океана!
Плува сама, докато мечтае.

Както всички миди.

ДВЕ ГОДИНИ СА...

На Стоян

Отново казвам сбогом, мое момче,
ще се срещнем пак след година.
Ти ще препускаш със своите бели коне
през толкова много луни...
И те ще проблясват в съня ми
сребристо-белите им копита...

Ще запазя част от хляба и от виното,
ще съхраня звуците на местата,
по които сме преминали някога,
ще прибера дълбоко пуловера,
с който навън ме завиваше,
и острата ножица,
с която подстригваше косите ми.

Препускай, препускай, мое момче,
а аз ще броя десетки студени луни
в моята продължителна тиха година.
Така ще има какво да споделим когато –

Когато...

Когато видя белите подкови,
после звездите в ръцете ти,
как ме завиваш с пуловера ти
и как подстригваш косите ми
и как отново звучат местата ни
от миналото.

Боже мой, Боже мой,
трета година вече настъпва...