Българското крушение 1913

Войните през този период рядко завършваха без ясни победители и губещи. Нито една армия не беше застрахована от загуба в последната си битка, но съществуваха войни, които бяха равносилни на национални катастрофи. Съдбоносното лято на фаталната 13-а година се оказа ключов момент в новата история на българския народ. Да вземеш решение относно съдбата на народа в най-тъмната нощ между 16 и 17 юни или да действаш под влиянието на яростта и нетърпението през следващите дванадесет месеца означаваше да поемеш огромна отговорност към предишните и бъдещите поколения. Някои хора, за удобство, използваха термина „престъпно безумие“ от публицистиката и го интегрираха в политическия дискурс; обаче безумците не могат да бъдат считани за виновници за действията си – те не извършват престъпления и не подлежат на наказание. Такова опростяване би нарушило сложността и разнообразието на ситуацията. Политическите емоции често заблуждават и затрудняват държавническия разум, но дори те следват свои труднопонимаеми правила.

Втората балканска (Междусъюзническата) война бе изключително кървава и напрегната; макар че продължи кратко време календарно, тя беше изпълнена с множество значими събития исторически. Достатъчно е да споменем факта, че само за един месец загинаха 20 606 български военнослужещи – войници, подофицери и офицери – а ранените достигнаха до 50 303 души. Жертвите сред цивилното население са още по-големи. България понесе жестоки удари от всички посоки, като я определиха като „непоправим агресор“.