Предсказателят

366 г. Балканите и Европа преминават през трудни времена. Царете, крале и императори са затънали в конфликт помежду си... Всеки се опитва да надвие другия, търсейки съюзници, като постоянно трябва да бъде нащрек за предателство дори от най-близките си аристократи или роднини. Междувременно идващите от изток турци стават удобни наемници за различните владетели и завладяват нашата земя.

2012 г. В Созопол е открит необичаен скелет. Археолозите успяват да определят времето му, но не могат да разкрият кой е бил този човек и какъв живот е водил. Съществувал е с име и история; вероятно съдбата му по странен начин е свързана с бурните събития от далечното минало? Галина Златарева представя убедителен образ на млад мъж, който не остава безразличен към бедствията, сполетяващи неговата страна. Той активно търси начини да промени хода на събитията и така освободи българския народ от петстотингодишната турска власт.

"... Оксан седна на стола и каза напълно искрено:
– Идвам отдалеч, царю! Помисли колко време минава - след теб идват нови поколения: деца и внуци живеят свои животи. Така години наред твоята земя попада под контрол на турците. Всеки път когато някой поиска свобода, го убиват жестоко – насилват жените им, отвлекат децата им, палят домовете им... Загиват хиляди българи в борба срещу тези нашественици. Искаш ли да направиш така, че те никога повече да не завладеят родината ни?
– Защо смяташ толкова категорично, че ще я завладеят?
– Защото вече половината територия е тяхна.
– Не са завзели нищо! Римската империя все още съществува! Вълкашин управлява югозападната част; Добротица укрепил позицията си на изток; Влайку има сила във Влахия… Всички царства остават там където принадлежат – моето включително макар че е васално.
– Търновско, Видинско или Добротишко… всичко това представлява България! Двамата ти братя загинаха под Стара планина защитавайки тази обща Родина! Няма „мое” или „твое”, тя принадлежеше на всички нас!"