Смяна на оптиката

Романът "Смяна на оптиката" разглежда раздвоението в човешката същност, но не от медицинска гледна точка, а като характерно свойство за всеки индивид. Историята проследява живота на трийсетгодишна жена с високи стандарти към себе си и другите, което усложнява нейното съществуване в социално недостатъчно развита и морално изостанала среда.

Главната героиня се пита: "Защо постоянната идея за ежедневната мизерия ме преследва толкова настоятелно? Дали защото в момента разсъждавам като баща си, който избягва реалността чрез самоизолация? Но какво имаме ние освен всяка една минута тук? Дори когато умът ни мечтае за безкрайни хоризонти, физически сме заключени в настоящето. За да избегне този натиск, татко стана отшелник. В контекста на това мама е дълбоко потопена в рутината. Тя наблюдава света отвътре, докато татко го вижда отвън. Аз обаче правя и двете – това ми носи непрестанна несигурност."

Людмил Тодоров е автор на два сборника с кратки разкази и пет романа, между които "Шлеп в пустинята", "Разглобено лято" и "С череша се задави косът". Носител е на наградите Христо Г. Данов и Златното перо.