Защото любовта търпи

Тези редове са насочени към теб. Към теб, който безспирно търсиш и никога не спираш да мечтаеш. Към теб, който внимателно събираш надеждите си с нетърпение. Към теб, който вечер затваряш очи и тихо шепнеш своите мисли. Към теб, който смело пазиш своята храброст и не се отказваш от нея. Към теб, на когото е нужна любовта, която жадуваш.

Израснах в наблюдение на майка ми как пише - стихотворения и проза; тя отправяше послания до близки или ученици. Гледах я как се навежда над белите листа в спокойствието на вечерта след дългия работен ден като учителка. Чрез нея писането стана дълбоко вплетено в моя живот – то премина в един мечтателен стремеж с вдъхновение отвисоко; благословение, което изразява най-съкровените ни размисли; блян, който позволява умът да докосне душата.
Анна Величкова