Изобретяване на самотата

„Един ден съществува живот... и изведнъж настъпва смърт.“ С тези думи започва „Изобретяване на самотността“ – произведение, в което Пол Остър разкрива дълбоките си размисли за отношенията между баща и син. Първата част, озаглавена „Портрет на един невидим човек“, описва емоциите и спомените на Остър след кончината на неговия баща, който е бил затворен в себе си, дистанциран от семейството и студен по натура. „Както всичко останало в живота му, той ме възприемаше през мъглата на собствената си самота“. Когато получава известие за смъртта му, Остър осъзнава: „Трябва да напиша нещо за него; ако не го направя бързо, целият му живот ще се изгуби с него“. В стремежа си да "спаси" паметта за баща си, у него изплуват забравени и понякога странни или неприятни спомени. Във втората част наречена „Книгата на паметта“, фокусът преминава от гледната точка на Остър като син към ролята му като родител. Чрез разнообразие от образи и асоциации той разглежда теми като раздялата със сина си и умиращия дядо, но най-вече акцентира върху самотния аспект на писателския процес.