Момичето, което играеше Го

Китай в 30-те години на XX век. На фона на конфликта между Китай и Япония, един мъж и една жена се срещат по време на игра на го. Два пола с различни нагласи, две националности в противоречие помежду си. Два гласа, които се пресичат и раздалечават... за да полетят заедно във вечността.

Тя е китайска ученичка, жадна за опит и знания за живота, страстта и настоящето. Слаба и с две тънки плитки, тя носи в себе си бурята от юношески чувства и копнежи.

Той е млад японски офицер – твърд като стомана, отдаден изцяло на своя император; изпратен в Манджурия да защитава неговата слава и империалистически амбиции.

Двамата се срещат на площада Хилядите векове и започват партия го, която ще ги заведе много по-далече от това, което могат да предположат.

Войнът и младото момиче представляват всичко противопоставящо се помежду им – връзка без нужда от думи; посвещение в любовта към другия свят или живот. Същите събития преживявани през погледа на две различни души с различно минало.

Романът представя историята под формата на игра на го, опитвайки се да улови душите им чрез безмълвно взаимодействие без жестове или слова. Класовите различия и националност биват забравени, позволявайки двум уникални съществувания да намерят път един към друг.

Разказът е за откритията не само относно другият човек но също така самопознание; той предава сексуално-сантиментално посвещение, което омагьосва читателя ни пренасяйки ни в нова реалност.

Някои от най-впечатляващите моменти включват:

“Лесно ли е да решиш дали ще умреш? Аз ще успея да контролирам съдбата си и ще бъда щастлива. Щастието прилича на битка сред врагове или игра гo - аз ще потисна болката до смърт.
Мъжете губят страст по-бързо отколкото женската красота избледнява.
Го отражение е душевното.”