Тангра и неговият син

В тъмните времена на средновековието, в суровите степи на аварска Панония, се ражда момче, което ще издигне България до величие. Той е законодател, обединител и завоевател - кан Крум! Личността му ярко изпъква с воинските си умения и човешките си чувства. Образът му е живописен и реалистичен. Романът разкрива новоизвестни исторически факти и пресъздава многообразната картина на България в края на VІІІ век и началото на ІХ век; той ни връща към корените на прабългарите и осветлява събитията, които утвърдиха държавата ни като важен играч в световната политика.

За кан Крум информацията е едновременно оскъдна и обширна в сравнение с данните за другите български владетели от времето на метежите през VІІІ век. Кан Кардам първи оценява потенциала на славяните и предприема действия за тяхното интегриране. Почти всеки известен факт от историята намира художествена интерпретация в произведението на Кармен Мишу, което придава достоверност и вдъхва доверие у читателя.

Израстването на бъдещия кан сред аварската аристокрация е представено логично и убедително. Внезапната поява на Крум в Плиска става ясна чрез добре структурираната наредба. Значителна роля играе образът на Алки, който стои зад пътя към властта му. Женските персонажи – Ирдиз, Алки, Оя, Угрине и Севта – са описани със съчувствие но запазват своя индивидуален характер; мъжете обаче остават предимно консервативни фигури: войни или управници освен самият Крум, чийто човешки измерения включват любовни пристрастия както и дълбока ненавист към предателството - мотивиращи неговото законодателство.

Поантата относно разпада на властта е прекрасно разработена; историята не познава абсолютния монарх без искушение от силата й. Мистиката присъства скромно но убедително във вселената представена тук — достатъчно да убеди дори най-скептичния читател да възприеме историите като съновидения или материализация on мислите.

Като професионален историк ми е трудно да чета истории с известни крайности или основ plots , но този роман успя да ме заинтригува истински – следях развоя със интерес особено личните конфликти."

Професор Георги Бакалов