Историята на жена ми

В онези времена на остров Менорка се събираха всякакви хора: италиански бежанци, славянски емигранти и група шведи, които не успели да намерят място в Южна Америка. Те били осъдени на смърт два пъти, но всеки път успявали да избягат, преминавайки целия континент с биволи и пресичайки го напряко от Атлантическия до Тихия океан. Там имало германски болшевики, полски революционери и какви ли не шпионски индивиди - трудно е да ги опиша: всевъзможни провалени личности, които по един или друг начин намирали начин за оцеляване – кой знае как? Например един от тях можел да разказва много тъжни истории... и така нататък.

Сред тези хора беше моята жена. Нямаше нищо против това; поне ще разбере какъв е истинският живот – не само повърхностния му аспект, а дълбочината му! Поне ще има представа за онова, което аз виждам по пристанищата и навсякъде около мен... защото подобно на мен хора като нас сякаш изживяват историята на човечеството в нейното концентрирано състояние. Какво представлява тази история? Веднъж ми хрумна следната мисъл: ако някой я прочете след като Земята вече охладила, вероятно ще си помисли, че тук са живели само измамници, убийци и крадци – всякакви чудовища – че нямало друг начин за оцеляване освен чрез убиване... такова действително е нашето призвание – години наред може да не срещнем честен човек.