Последно танго в Париж

Пол е 45-годишен американец, авантюрист, който живее в Париж. След самоубийството на съпругата си той се чувства гневен и потиснат и търси апартамент под наем, където да няма нищо, което да му напомня за нея. Жана е красива млада жена на двайсет години от буржоазно семейство, която е сгодена за млад режисьор и също търси жилище за новия им живот заедно. Съдбата свързва Пол – изтощеният мъж, с жизнената Жана в един занемарен парижки апартамент. Там те започват шокираща връзка, изпълнена със сексуално наслаждение без дълбочина или споделеност. Уловени в интензивния ритъм на примитивния танц между тях, двамата развиват опустошителната си страст извън всякакви граници на еротиката.

Тази история едва ли би привлякла внимание ако не беше адаптирана във филма „Последно танго в Париж” от Бернардо Бертолучи с участието на Марлон Брандо и Мария Шнайдер. Номиниран за две награди от Американската филмова академия, филмът предизвика обществена полемика и бързо придоби скандална известност; признат е като класика и остава сред най-дебатираните произведения в световното кино.

„Последно танго в Париж” бележи важна трансформация във филмовото изкуство. Бертолучи и Брандо променят начина по който се разказват истории.

Безспорно това е един от най-противоречивите и влиятелни филми през ХХ век.

Филмът проучва какво е живо и какво - мъртво; сексът остава единственият истински жив аспект.

Главният герой във „Последно танго в Париж” всъщност представлява самотността сама по себе си.