Кажи на вълците, че съм си у дома

1987 година.
Единственият човек, който наистина разбира четиринайсетгодишната Джун, е нейният вуйчо – известен художник, страдащ от неизлечима болест, за която майка й отказва да говори.
След неговата смърт тя получава единствено любимия му руски чайник, ценен портрет и книга с тайно послание между страниците.
„Кажи на вълците, че съм си у дома” представлява дълбока история за мъката и състраданието, които носят неочаквани утешителни мигове и необичайни приятелства; разказва за процеса на израстване и решенията на зрелостта, а най-вече – за любовта – както изгубена, така и открита наново.