1001 кандидатгимназистки бисери

Тази книга не се нуждае от допълнителни обяснения. Тя е уникално искрена в представянето на идеите на кандидат-гимназистите. Дори да се опитаме да бъдем строги критици, ще ни бъде трудно да сдържим усмивката си, когато прочетем, че "за малкото пастирче в разказа 'Ангепинка' магарето е единственият човек, пред когото може да излее мъката си", или че "баба Илийца заслужава орден 'Стара планина'", и също така за "Моканина, който иска да вярва, но се страхува от поредната лъжа в пресата".

"1001 кандидатгимназистки бисера" обаче не представлява само развлекателна литература; тя служи като своеобразна "база данни" за недостатъците на образователната система у нас. Книгата подсказва, че усилията ни да научим децата как правилно да пишат есета са недостатъчни. Може би е време да погледнем процеса и от друга страна - като покажем на младите какво не трябва да правят при писането.

Ако освен усмивка тази книга провокира размисли, то трудът на хората, които търпеливо са събирали тези "бисери", със сигурност има своя смисъл.