Неведомите пътища на упованието

Доброто и злото; вярата и съмнението; взаимната любов и болезнената самота; милосърдието и безчувствителността; служенето за доброто на ближния и малодушното безразличие. Вечните теми, които са основата на всеки роман от Васил Пекунов.

При срещата си с Елена, Антон преминава през дълбока духовна криза. Личният му живот е разбит и унищожен. Той не вярва в способността на своя народ да изградят нормална държава. Също така вече се съмнява в смисъла на човешкото съществуване. Но магическата Елена твърди, че двамата имат стара незавършена работа, заключена някъде в архивите на небето. Така Антон тръгва по непознатите пътища на надеждата, където го очакват предизвикателства, чиято реалност понякога поставя под въпрос неговите убеждения. И един благословен момент той чува сакрални думи: "Никога не трябва да губиш надеждата си относно смисъла на вселенското битие. Най-тежкият грях е да спреш да се радваш просто защото съществуваш и си част от великия Божий план. Греховно е също така да не уважаваш Божия промисъл или да не цениш възможността да го преживяваш."