Бележки за забравяне

Клоуните притежават тъжен аспект в своята природа, а Иван Кулеков е най-яркият пример за това. Той наблюдава света и хората с меланхолия, но не ги осъжда, защото ги разбира. Макар да му причиняват болка такъв какъвто е животът, той не изпитва носталгия или идеализъм. Не създава планове за бъдещето; единствено страда за другите. От тази мизерия произлизат както неговият „смешен“, така и „парадоксален“ характер. Някога сподели: „В детската градина играехме на война; прибрах се вкъщи ранен и изтощен“. Всеки ден отново влиза в същата битка. Явно е, че Иван ще напусне този свят преди да порасне истински, тъй като предпочита смъртта пред подчинението ѝ. Той притежава обективност, естествена доброта и свръхчовешко благородство. Заради тези качества го определят като абсурдист. При трезво разглеждане става ясно: той просто не принадлежи на този свят.

Георги Каприев