Вторият пол

„Вторият пол“ представлява дълбочинно и изчерпателно проучване на съдбата на жените от древността до съвременната ера. Книгата, която комбинира есей, философски анализ и историческо изследване, разглежда женската идентичност през призмата на биологията, психоанализата, историческия материализъм и екзистенциализма. Тя проследява историята и митологията около „женския въпрос“, включително възгледите на автори като Лорънс, Брьотон и Стендал, преди да се насочи към оформянето на женската родова самоидентификация. Известната фраза: „Човек не се ражда жена; човек става жена“ – основополагаща за джендър изследванията в социалните науки – е блестящо аргументирана чрез анализа на обстоятелствата в живота на жените от детството им до старостта. Този анализ подчертава идеята за женствеността като социален конструкт вместо просто биологичен факт. След публикуването си през 1949 г., книгата провокира сериозни спорове; нападана е както от десницата заради оспорването на традиционните роли на жените, така и от левицата поради позицията си относно контрола над раждаемостта и правото на аборт. Симон дьо Бовоар става мишена не само за критики, но и за груби нападки. Нужни са десетилетия, преди „Вторият пол“ да бъде признат като ключов труд в сферата на феминистката философия и той продължава да остава актуален до ден-днешен.