Сюрреализъм и критическа теория

Скоро ще отпразнуваме 100 години от възникването на сюрреализма, който непрекъснато се преражда в нови творби и намира свежи начини да взаимодейства с класическите и съвременни интерпретации на психоанализата. В България обаче все още нямаме разнообразие от тълкувания, които не само да представят неговата история, но и да разкрият дълбочината му.

Тази година отбелязваме също така 130-годишнината от раждането на Бенямин, чийто идеи сме решили внимателно и експертно да изложим. Но сред важните аспекти на неговото мислене, които досега не са били представени, са текстовете му за сюрреализма. Те сега присъстват в този малък сборник – допълнени с кратка текстова намеса от Т.В. Адорно и с подробен контекстуален анализ от Стилиян Йотов. По този начин предоставяме нова перспектива за навигация из лабиринта на гения на Бенямин и отправяме силна светлина към сюрреализма – не като мъртва концепция, а като жива вселена.

В момента си спомням как сюрреализмът напомня по своята природа на фотографията - замразявайки мигове при пробуждането. То завладява изображения..., в които най-дълбоката същност на субекта осъзнава себе си като част от външния свят, имитираща социални и исторически реалности.

Т.В. Адорно