Разместване на небето

Отдавна имам подозрения, че Боряна Богданова притежава дарбата да променя света около нас с помощта на словото. Нейната втора книга, която съдържа кратки разкази, напълно потвърди тези мои мисли. Не е лесно първо да забележиш и след това да споделиш малките детайли, които съставят голямата картина на живота – подлез, изпълнен с надежда; хризантема, носеща болка; въже, от което висяла надеждата; леха с ягоди, предлагаща утеха при загубите... Боряна вижда облаците в дълбоките локви и любимия си в отраженията; тя улавя както възможното бъдеще, така и реалността му. Стариците и децата са близо до небето чрез своите души. Тя не просто измисля истории – тя ги сътворява. Именно тук се крие силата на изкуството - в способността му да изгражда свят като отражение на нашия собствен. Затова писането ѝ я издига високо сред авторите; за нея небето няма граници.

Ива Спиридонова

След впечатляващия си поетичен старт с "Рамене и самоти", Боряна Богданова приятно ни изненадва със своите кратки прозаични произведения. За добрия поет самоанализът и чувствителността са задължителни качества; за белетриста обаче е особено важно умението за наблюдение и анализиране на действителността. Боряна притежава всичко това в значителни количества, затова разказите ѝ са едновременно трогателно-емоционални и философско-екзистенциални по своя характер. Те представляват моментни снимки от нашето ежедневие – понякога ярки и колоритни, друг път черно-бели или преминаващи през целия спектър на цветовете от дъгата. И докато се опитваш да спреш за миг и зададеш въпросите "Защо?" или "Как?", следващият разказ вече те хваща за ръката και те води стремително напред – умение присъщо само на талантливи разказвачі.
Тео Буковски