Безпокойството на модерността

В този текст ще разгледам някои от притесненията, свързани с модерността. Под това имам предвид специфични аспекти на съвременната култура и общество, които хората усещат като загуба или упадък, въпреки че нашата цивилизация продължава да "напредва". Понякога се наблюдава чувство за значителен упадък през последните години или десетилетия — например след Втората световна война или в периода на 50-те години. Често обаче това усещане за загуба обхваща по-дълъг исторически период: цялата модерна епоха от XVII век насам често бива възприемана като време на упадък. Времевият контекст може да бъде различен, но основните теми относно упадъка остават постоянни. Те представляват вариации на няколко ключови мотива. Ще подчертая две от тези основни теми и ще добавя трета, която произтича от първите две. Тези три точки не изчерпват целия проблем, но до голяма степен могат да осветят онова, което ни тревожи и обърква в съвременното общество.

Тревогите, за които ще говоря, са добре известни и не е необходимо да бъдат припомняни; те постоянно се обсъждат във всички медии. Това изглежда достатъчно основание да не ги повтаряме още веднъж. Все пак смятам, че тази обща запознатост прикрива объркването — всъщност ние не разбираме напълно промените, които ни безпокоят; редовният поток от дебати често представя ситуацията неправилно — така можем погрешно да интерпретираме какво можем да направим по отношение на тях. Промените в рамките на модерността са както познати, така и много сложни за разбиране. Затова е важно да продължаваме разговорът около тях.
Чарлс Тейлър