Нито Ева, нито Адам

„Нито Ева, нито Адам“ е осемнайсетият роман на белгийската авторка Амели Нотомб, която се описва като графоманка и споделя, че става опасна, ако не пише. Тя признава, че е създала 37 романа, половината от които смята за твърде лични и неподходящи за публикуване. Въпреки това произведенията й, излизали ежегодно през септември от 1992 г., неизменно са сред най-продаваните на френския книжен пазар.

Родена в аристократично семейство в Белгия, Нотомб прекарва детството си в различни държави поради работата на баща си като посланик. Необичайното й въображение генерира невероятни и понякога болезнени сюжети. С едно изключение – „Изумление и трепет“, който печели Голямата награда на Френската академия през 1999 г. и черпи вдъхновение от нейния опит в любимата Япония. Друго такова изключение е „Нито Ева, нито Адам“. В него тя се връща към японския период от живота си и разказва историята на любовта си с млад японец, когото обучава по френски език и с когото сключват годеж. Романът е написан леко и с хумор; той показва обичта й към Япония и удивлението й спрямо местните порядки. Това произведение значително се отличава от останалите – вместо да разглежда хипотетичен сценарий "какво би станало", то представя истинска история или такава, която лесно би могла да бъде действителна – което демонстрира умението на писателя.