Няма нищо страшно

"Не вярвам в Бога, но усещам неговата липса." С тези думи започва новото си произведение Джулиан Барнс, който споделя, че често размишлява за смъртта и свързаните с нея теми – паметта и забравата, стареенето и страха, религията и атеизма. Бил е атеист на двайсет години и агностик на шейсет. В заглавието той твърди: „Няма нищо страшно”, но искрените му и кратки отговори предлагат по-нюансирано виждане. Книгата представлява интимна дискусия, в която участват близките на автора както и философски фигури като Платон, Цицерон, Гьоте, Стендал, Зола, Моъм, Равел и Стравински – всички те оставили следа в историята.

Тази завладяваща книга за смъртта умее да предизвика смях веднага след тъгата; тя може да бъде написана само от талантлив разказвач с усет към многозначителността. Заглавието вероятно намеква за това колко нормално е да се наслаждаваме на подобна тема. Творбата притежава жизненост въпреки сериозната си тематика и е равносилна на великото произведение на Барнс "Папагалът на Флобер".

Ако четем новия труд на Барнс с молив в ръка, полетата ще бъдат изпълнени със знаци за одобрение или възхита!
Ню Стейтсмън