Врата за ада

Трагичната история е основата на романа „Врата за ада”. Сюжетът се развива след разпадането на тоталитарния режим в България. За някои от персонажите конфликтът между миналото и настоящето не представлява избор, а по-скоро несигурно блуждаене из политическите лабиринти в търсене на устойчивост – както житейска, така и морална.

Главният герой, който работи като дипломат и наскоро се е завърнал след дълго отсъствие от родината си, рискува да се изгуби в безвремието. Той е травмиран от бързо променящата се реалност и започва собствено разследване относно смъртта на баща си - генерал от контраразузнаването.

Смъртта винаги ни преследва; тя може да се появява неочаквано, но никога не закъснява. Това трябва да помним, макар често да забравяме. Пренебрегваме факта, че тя е неизменна част от живота ни и затова няма причина да я боим. Въпреки това страхуваме – страхуваме се да признаем своята маловажност и безсилност. И трудно приемаме възможността за продължение – не просто живот "след" смъртта, а живот "въпреки" нейното присъствие.