Легенда за велосипедистите

След като излезе от лечебното заведение, баща ми си купи икона на Исус Христос и стар велосипед. Свали снимката на кайзера и окачи иконата над бюрото си, което никога не бе ползвал; тогава все още не беше започнал кореспонденция с Негова Светлост патриарха на Грузинската православна църква. Обаче се случи грешка: при рамкирането стъкларят закачил халката извън централната ос на симетрията, в резултат на което Исус увиснал накриво, докато кайзерът останал безупречно закачен в мирна поза. Баща ми опитваше да поправи положението с обущарско лепило (много здраво), така че иконата да бъде в равновесие. Напразно. Тя продължаваше да се криви, сякаш искала да му предаде послание – че е нужно да стои накриво. Един ден той нахлу в стаята ми и възкликна: "Разбрах какво има предвид иконата: не Исус е накриво, а светът е изкривен; светът отклонява от вертикалната ос на Логоса с цели 13 градуса..."

Светослав Басара (1953) е автор на повече от двадесет литературни произведения – романи, драми, сборници разкази и есета, които се отличават със саркастичен подход към важните исторически въпроси чрез гротесков стил на повествование и черен хумор. Сред тях „Легенда за велосипедистите“ (1988) представлява най-значимия пример както за неговото творчество, така и за сръбската литература през последната част на ХХ век. Не случайно книгата получава признание като най-добрият сръбски роман през десетилетието. Вярвайки в постмодернисткия принцип, Басара я написва под формата на компилация от текстове намерени в различни провинциални библиотеки. По този начин той действа като съставител και може свободно да работи както с истински документи, така и с измислени такива - там където чистата фантазия среща играта между видима сериозност και мъдрост.