Смъртта на поетесата

В произведението "Смъртта на поетесата" Сибел Тюркер представя един период от живота на 22-годишната студентка Ерсин, която, подобно на авторката, учи право и пише стихотворения. Въпреки това, общите им черти свършват тук; главната героиня с мъжко име е отчуждена от света около себе си и сравнява съществуването си с натурални сокове, пълни с химикали – те съдържат „гъсто, ароматизирано, кондензирано и застрашително време", което чака да бъде смесено с вода и изпито. Тя осъзнава, че не умее да прави добри комбинации - количествата и пропорциите са й непознати. В резултат на това полученото е рядко и разредено като нейния собствен разум, който губи и отново открива без радост. Баща й е единствената й сродна душа със своето тихо лудило; той умира от Алцхаймер оставяйки я сама с майка си – бивша танцьорка в бар – и красива по-голяма сестра, чиято основна цел е сключването на изгоден брак. Когато Ерсин среща загадъчната Елиф и се влюбва в приятеля й Самим, сюжетът поема неочакван обрат вероятно дори за самата авторка. Читателят (дано) трепетно следи развитието до самия край на историята; както гласи мотото на книгата: „чуждото умиране е най-загадъчното занимание за всички нас".