От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици

Какво е книжовноезиковата норма? Кой решава кое в езика е правилно и кое не, и какви са основанията за тези решения? Защо определени правила се считат за верни или неверни? Когато дадена инструкция бъде записана в наръчник, трябва ли да я приемаме безусловно като единствено валидна? Дали правилата остават неизменни с времето или подлежат на преразглеждане и адаптация? Каква е връзката между книжовния език и обществото, както и между него и кодификаторите (авторите на речници, граматики и учебници)? Как социалните промени оказват влияние върху книжовния език? Всички книжовни езици ли функционират по същия начин или историческите им корени определят основните им характеристики днес? Как следва да реагираме на отклоненията от установените стандарти?

Много от нас си задават подобни въпроси – особено в настоящия момент, когато употребата на езика никога не е била толкова интензивна. В своя труд Боян Вълчев поставя пред себе си както теоретични, така и практически цели, стремейки се да обясни различни езикови явления от миналото до наши дни. Тези разисквания ще бъдат полезни за учениците, учителите, студентите, родителите и всеки член на българското общество.