Неделимо число

Катерина Стойкова е родена на 4 юни 1971 година в Бургас. През 1995 г. завършва електроника и електротехника в Бургаския свободен университет, след което се премества в САЩ, където започва работа като инженер за IBM и Lexmark. През 2009 г. получава магистърска степен по изящни изкуства с фокус върху поезията от „Сполдинг Юнивърсити“ в Луизвил, Кентъки. Тя основава издателство „Accents Publishing“ през 2010 г., а също така води радиошоуто за литература, изкуство и култура „Акценти“ в Лексингтън, Кентъки, където живее.

Стойкова пише стихотворения и проза както на български, така и на английски език, освен това превежда поезия между двата езика. Нейните творби включват поетичните книги „Въздухът около пеперудата/The air around the butterfly“ (издадена от „Факел Експрес“, 2009) и „The Most“ (публикувана от „Finishing Line Press“, 2010). Стиховете й са публикувани в литературни списания не само у нас, но също така в САЩ, Иран, Германия и Италия. В допълнение към всичко това тя е носителка на наградата за литература "Дъбът на Пенчо" от 2010 година.

Поезията на Катерина Стойкова стреми да бъде емоционално неутрална; най-съкровените й произведения наподобяват стафиди – сухи зърна без сладост или сокове. Според мен тази липса на явна емоция представлява не просто бягство от дългогодишно утвърденото разбиране за емоционалност в българската традиция (която мнозина все още смятат за естествена част от поетичното), а също търсене и изграждане на нов лирически стил.
Професор Светлозар Игов

Стихотворенията на Катерина Стойкова притежават сдържана непримиримост към преходността на живота. Тя не изпява радости или мъки нито танцува около себе си; вместо това мисли чрез чувствата си и ни предава своята чувствителност чрез размислите си. Нейните теми са предложени със спокойствие – тя самата обаче звучи като яростната флейта при разпространението им сред белотата на околната среда. Умее да мълчи; но именно мълчанието говори толкова силно че успява да ни припомни какво означава да бъдем човешки същества поне за кратко време.
Румен Леонидов