Посока Сакраменто

Романът „Посока Сакраменто” разглежда объркването и трудностите на страдалческите човешки същества да изградят връзка помежду си, когато единственият им шанс е да демонстрират без страх уязвимостта си. Защото там, където дори безмилостният Бог на българската действителност не предлага помощ, истинска подкрепа идва от простия жест на приятелство. Историята разказва как хората изпитват страх един към друг и се изолират в гета – независимо дали те са луксозни или занемарени с времето – където наблюдават страшни сцени. Те затварят очи пред най-ужасните реалности и искат животът да продължи, но същевременно се боят от него. Романът описва тишината и мрака, които настъпват, когато лентата прекъсне.