Операция "Пойнт Бленк" - цел България

Новата творба на известния журналист Кирил Янев, озаглавена "Операция 'Пойнт Бленк' - цел България", бе публикувана от издателство "Световит" в навечерието на 65-годишнината от края на Втората световна война. Книгата представлява исторически репортаж за периода от декември 1941 г. до подписването на Парижкия мирен договор през 1947 г., когато България, като съюзник на хитлеристка Германия, участваше във война срещу антихитлеристката коалиция.

Разказът започва с решението на Народното събрание от 13 декември 1941 г. да обяви война на САЩ и Великобритания и преминава през първите сблъсъци с англо-американските сили (1 август 1943 г.), които завършват с победа за българските летци. След това се достига до кулминацията (17 април 1944 г.) – един от най-тежките дни за защитниците ни в София, а лятото на 1944 г. е изпълнено със спомени и важни събития, които не трябва да забравяме. Много пилоти и артилеристи разказват как са водили "партизански боеве" против "летящите крепости".

Читателят ще се запита защо знаем толкова малко за въздушната война: как е започнала, как е протекла и защо? Още по-малко информация имаме относно плана "Пойнт Бленк", който влиза в сила през лятото на 1943 г., когато България става мишена за англо-американците след 10 юни. Започват масирани бомбардировки, оправдавани от Чърчил с тезата: “Искаш ли да унищожиш нещо, унищожи всичко”. Тази офанзива продължава седем месеца в четири фази; Чърчил смяташе, че страната ще научи урока си чрез тези удари.

През този период над 178 населени места в България стават жертви на въздушните нападения; София получава единадесет сериозни удара; бомби падат над Враца и Дупница, както и много други градове като Пловдив и Русе. Общо са хвърлени около 435 тона бомби или близо40 хиляди отделни взривяващи устройства! Жертвите сред цивилното население достигат до приблизително1730 души, а ранените са повече от две хиляди. Само столицата регистрира разрушаването или опожаряването на над12 хилядисгради.

Американската и британската авиация понесли загуби – изгубили са над сто самолета , а жертвите между техните офицери достигнали159 . Нима можем да забравим страданията вследствие унищоженото имущество и смъртта нахиляди хора? Както казва самият Кирил Янев: „Нямаме право да забравим тази война". Авторът посочва своя трудност при проучванията — задавал въпроси , записвал свидетелства , анализирал архиви… Не беше очевидец сам той реконструира картината благодарение натези източници .

С упорито усилие през годините той успя напоследъкда направидобре документирана книга . Очакваме новини относно неговото продължение свъзможността животав лагера наред английските ичуждите военнопленници край Шумен - под заглавие„Земята под нас , небето над нас ".