По-тихо от мрак

Художникът, дори когато работи с думи, лесно може да бъде разпознат. В сборника си с разкази "По-тихо от мрак" Христо Кърджилов демонстрира изключителния си дар да разбира душите на хората и да ги представя чрез ярки и мощни образи. Той умело избира истории от живота, които са едновременно близки до нас – сякаш се случват в съседство – но носят със себе си усещането за нещо необичайно, което ни привлича.

В неговия свят срещаме скелети в шахтата, балони с киселина висящи от тавана и магически самоубийства; планове за зловещи отмъщения се преплитат с забравени, но незавършени истории. Темата за копаенето на гробове за другите е вплетена в неизменността на глада и хляба - символ на животоспасяваща необходимост.

Разказите в този сборник не предлагат леки или развлекателни сюжети. Те показват истинския живот - често жесток вместо радостен; човешката природа - по-често зла отколкото смирена; страхът присъства постоянно около нас, особено когато всичко е тишина под завесата на мрака.