Договорът ми с Бога

Случайно се оказах българист. Мога да кажа, че не аз избрах това призвание, а то само ме намери. Изневерих му в младежките си години и поех по пътя на дипломацията, но то отново ми подаде ръка, потвърдило старата будистка истина: "Независимо накъде тръгнеш, пак ще срещнеш себе си." Защото житейският маршрут не е насочен към кариера или материални успехи, а към осмислянето на човешкия живот – моето призвание е да служа. Където и да бъда, все вървя по този път. Макар кариерата и богатството да имат своите предимства, те не могат да заменят дълбокия смисъл на живота; няма нужда постоянно да ги преследваш. В противен случай можем да станем подобни на надгробния камък с надпис: "Тук почива Джон Смит. Родил се като човек, но умрял като търговец."
Единствено призванието за служене може истински да придаде значение на съществуването ни. Никога не съм загубил надеждата си, че мога да помогна и посветя усилията си в защита на българската култура. Бог ми предостави възможността винаги да правя онова, от което имам нужда. По силата на споразумението ми с Него българистиката стана моя съдба.