Боговете на безбожника. История и литература

Случайно се оказах българист. Мога да кажа, че не аз избрах това призвание, а то само ме намери. В младостта си изневерих на него и поех по дипломатическия път, но то отново ми се обади, потвърдило будистката мъдрост: "Дори да тръгнеш в друга посока, все пак ще срещнеш себе си."

Животът не е насочен към изграждане на кариера или натрупване на успехи и богатство; той е за реализиране на истинския смисъл на човешкото съществуване – служба. Каквато и посока да избера, винаги следвам този път. Кариерата и материалните придобивки са важни, но животът предлага много повече от тях и няма нужда постоянно да ги гоня.

Единствено призванието за служене може да придаде смисъл на нашето битие. Никога не съм губил надеждата, че мога да направя разлика и да дам своя принос за българщината. Бог ми е предопределил винаги да правя онова, което действително ми е нужно. Според споразумението с Бога (съвестта ми), българистиката стана моя съдба./Петер Юхас/