Мир на страха ни. Бележки под линия

В хода на разказа времевата линия понякога се нарушава. Нямам търпение да достигна до днешния ден, когато нашите виртуални предчувствия, съмнения и страхове относно бъдещето станаха реалност. Бяхме оптимисти, че Кръчмарят ще се появи един ден, за да поиска сметката си и че Историята в крайна сметка ще изрази своята позиция. Тя обаче продължава да мълчи, защото е написана от победителите или техните наследници. Учебниците все още заблуждават поколения с фалшиви факти; издателствата, финансирани от червени куфарчета, предлагат книги с неистински съдържания; историческите факултети подготвят нови историци, обучавани от служители на тайните служби и потомци на комунистическата номенклатура... Няма отчетност и равносметка – само обвинения без виновни.
Както казва Фокнър, писането е просто процес на сглобяване. Сега опитвам да разглобя миналото по обратен начин и да намеря закономерности, които ни доведоха до настоящата ситуация… Опитвам се да избягам от журналистическия ентусиазъм, който е по-възбуждащ дори от телешкия.