Д-р Стоян Чомаков /1819-1893/; т.1: Живот, дело, потомци

В книгата за първи път се прави опит да се напише научноизследователска биография на д-р Стоян Чомаков - крупна, спорна и слабо проучена личност от епохата на Възраждането. Това означава още пренаписване историята на Църковния въпрос през 60 - 70-те години на XIX в., тъй като двете теми почти съвпадат. Основа на труда са третата и четвъртата глава. В тях се разглежда дейността на Чомаков през 1861 - 1878 г., когато той е в Цариград и играе ролята на мирски водач на борбата за отделна българска йерархия. Неговата голяма заслуга е, че съумява да принуди руската и турската политика да приложат спрямо Църковния въпрос националния принцип, в резултат на което през 1870 г. е създадена Екзархията и на българите е признат статус на милет (нация).